19 sept 2010, 11:40

Падане/Влюбване

Poesía » Otra

905 0 11

Невидима сила ме тласна към тебе...
И оглупях неразумна тогаз.
В яда си проклинах и стенех,
oт oгризките трупах запас.

Набрах си букет от иглика...
В късната пролет на късния час.
И безметежно -"Помощ" -извиках.
Паднах и падна всичко тогаз.

Разумът скри се зад тъмни окопи,
слаб и ненужен в този провал.
И задрънчаха онези окови...
под превзета гримаса с печал.

Пируваха тогаз и грешката, и свободата.
Празнуваха с наздравица пленили гордостта.
Човек съм и в човешкото намирам самотата,
a тази победа е моята вечна война.

13.08.10

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Tochica1 (Оксана Молер)

Страхотно! Почувствах всяка една стофа!Който не се е влюбвал не може да го разбере!

2010-09-30T13:37:01+03:00
airiskra (Искра Радева Николова)

Или Любов/Задържане хаха...Поздрав,Ники, готин стих!

2010-09-21T19:21:20+03:00
velikataniki (Николина Милева)

Ах,Тошко колко ми липсваше
Здравей,Любчо....Благодря и на теб
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=202345

2010-09-20T21:28:47+03:00
LeChevalier (Тошко)

Все пак наближава зима, трябва да се трупа запас от нещо

(Разчитам на чувството за хумор на авторката.)

2010-09-20T18:30:20+03:00
estaticfear (Любомир Парушев)

Стихотворението е написано с очевиден усет за стъпка, но не става ясно от къде идват тези "огризки", от които се трупа запас. На мен ми звучи като случайно вмъкнато изречение, целта на което е да съдържа рима.

2010-09-20T18:08:29+03:00