Sep 19, 2010, 11:40 AM

Падане/Влюбване 

  Poetry » Other
760 0 11

Невидима сила ме тласна към тебе...
И оглупях неразумна тогаз.
В яда си проклинах и стенех,
oт oгризките трупах запас.

Набрах си букет от иглика...
В късната пролет на късния час.
И безметежно -"Помощ" -извиках.
Паднах и падна всичко тогаз.

Разумът скри се зад тъмни окопи,
слаб и ненужен в този провал.
И задрънчаха онези окови...
под превзета гримаса с печал.

Пируваха тогаз и грешката, и свободата.
Празнуваха с наздравица пленили гордостта.
Човек съм и в човешкото намирам самотата,
a тази победа е моята вечна война.

13.08.10

© Николина Милева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??