Sep 19, 2010, 11:40 AM

Падане/Влюбване

Poetry » Other

898 0 11

Невидима сила ме тласна към тебе...
И оглупях неразумна тогаз.
В яда си проклинах и стенех,
oт oгризките трупах запас.

Набрах си букет от иглика...
В късната пролет на късния час.
И безметежно -"Помощ" -извиках.
Паднах и падна всичко тогаз.

Разумът скри се зад тъмни окопи,
слаб и ненужен в този провал.
И задрънчаха онези окови...
под превзета гримаса с печал.

Пируваха тогаз и грешката, и свободата.
Празнуваха с наздравица пленили гордостта.
Човек съм и в човешкото намирам самотата,
a тази победа е моята вечна война.

13.08.10

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tochica1 (Оксана Молер)

Страхотно! Почувствах всяка една стофа!Който не се е влюбвал не може да го разбере!

2010-09-30T13:37:01+03:00
airiskra (Искра Радева Николова)

Или Любов/Задържане хаха...Поздрав,Ники, готин стих!

2010-09-21T19:21:20+03:00
velikataniki (Николина Милева)

Ах,Тошко колко ми липсваше
Здравей,Любчо....Благодря и на теб
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=202345

2010-09-20T21:28:47+03:00
LeChevalier (Тошко)

Все пак наближава зима, трябва да се трупа запас от нещо

(Разчитам на чувството за хумор на авторката.)

2010-09-20T18:30:20+03:00
estaticfear (Любомир Парушев)

Стихотворението е написано с очевиден усет за стъпка, но не става ясно от къде идват тези "огризки", от които се трупа запас. На мен ми звучи като случайно вмъкнато изречение, целта на което е да съдържа рима.

2010-09-20T18:08:29+03:00