14 sept 2019, 7:54

Падаща звезда

  Poesía » Civil
572 0 0

 

Аз знам, че вечер звездите броиш,
тихо чакаш при теб да се върна.
Уморена си, а не можеш да спиш,
скоро си идвам и ще те прегърна.

 

И нашата обич ще сгрее луната,
която трепери в нощния хлад.
Щурците ще свирят нежна соната,
по ноти вълшебни, за стар, и за млад.

 

И ето, светът ни благодари,
за нашата обич дарява звезда.
Ръце протегни, очи затворѝ,
защото при нас е тя, любовта.

 

 

Явор Перфанов
13.09.2019 г.
Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...