Аз знам, че вечер звездите броиш,
тихо чакаш при теб да се върна.
Уморена си, а не можеш да спиш,
скоро си идвам и ще те прегърна.

И нашата обич ще сгрее луната,
която трепери в нощния хлад.
Щурците ще свирят нежна соната,
по ноти вълшебни, за стар, и за млад.

И ето, светът ни благодари,
за нашата обич дарява звезда.
Ръце протегни, очи затворѝ,
защото при нас е тя, любовта.

Явор Перфанов
13.09.2019 г.
Г. Оряховица