14.09.2019 г., 7:54

Падаща звезда

564 0 0

 

Аз знам, че вечер звездите броиш,
тихо чакаш при теб да се върна.
Уморена си, а не можеш да спиш,
скоро си идвам и ще те прегърна.

 

И нашата обич ще сгрее луната,
която трепери в нощния хлад.
Щурците ще свирят нежна соната,
по ноти вълшебни, за стар, и за млад.

 

И ето, светът ни благодари,
за нашата обич дарява звезда.
Ръце протегни, очи затворѝ,
защото при нас е тя, любовта.

 

 

Явор Перфанов
13.09.2019 г.
Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....