ПетърТарамбичков (Петър)
59 4
21 feb 2024, 11:15

Падат... 

  Poesía
437 0 0
Падат моите съществувания.
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо.
Нямам сили да ги редя наново-
сядам на земята до тях
и слънцето прегръща голотата ми.
Ние сме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??