Падат моите съществувания.
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо.
Нямам сили да ги редя наново-
сядам на земята до тях
и слънцето прегръща голотата ми.
Ние сме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.