Падат...
Падат моите съществувания.
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо.
Нямам сили да ги редя наново-
сядам на земята до тях
и слънцето прегръща голотата ми.
Ние сме.
© Петър All rights reserved.
Падат моите съществувания.
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо.
Нямам сили да ги редя наново-
сядам на земята до тях
и слънцето прегръща голотата ми.
Ние сме.
© Петър All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...