Падат...
Падат моите съществувания.
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо.
Нямам сили да ги редя наново-
сядам на земята до тях
и слънцето прегръща голотата ми.
Ние сме.
© Петър All rights reserved.
Падат моите съществувания.
Задраскани.
С едно само движение,
в един само миг…
Падат дълго и отчетливо.
Нямам сили да ги редя наново-
сядам на земята до тях
и слънцето прегръща голотата ми.
Ние сме.
© Петър All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...