Падение

Жадна падам, премаляла!

Сетни сили в мен надвили.

Драпам, рипам, озверяла!

В кален извор, устни впила...

Взор зачулен от несгоди.

Сърце бие и не спира!

Търсят тез очи простори...

Син синчец, красиви!

Но ме влачи тъмно блато.

Не е светлата Зорница!

Зъл светът е, никак шарен!

Дъх в гърдите е едничък!

Зъл човек, човекът стана!

Всичко низко пиршествува...

Зла луна ли ни огрява?

Зла душа ли наследява?