Жадна падам, премаляла!
Сетни сили в мен надвили.
Драпам, рипам, озверяла!
В кален извор, устни впила...
Взор зачулен от несгоди.
Сърце бие и не спира!
Търсят тез очи простори...
Син синчец, красиви!
Но ме влачи тъмно блато.
Не е светлата Зорница!
Зъл светът е, никак шарен!
Дъх в гърдите е едничък!
Зъл човек, човекът стана!
Всичко низко пиршествува...
Зла луна ли ни огрява?
Зла душа ли наследява?
© Просто Някой All rights reserved.