4 jul 2017, 9:10  

Съв(падения)

751 1 18

Падал съм от кон.

Падал съм от магаре.

Трупам сезон след сезон

в душата си чергарска.

 

Скитам тук и там.

Съдба, къде ме хвърляш?!

Малко и много знам

за свои и чужди кахъри.

 

Падам с болка, но знам

кога и кой ме дебне.

Пречиствам болката в храм.

Загърбям сплетните дребни.

 

И така: ден след ден...

Трупам бели години.

Животът подскача край мен...

Карай, от мене да мине!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С няколко месеца закъснение... Благодаря,Иржи: не се чувствай задължена да се извиняваш за несторени грехове.
    Бъди все така добронамерена и усмихната!
  • Съжалявам ако толкова съм те затруднила,Стойчо,може би нещо грешно към коментирала или разбрала,за което се извинявам.Държа на тебе и мнението ти А аз най-често съм била потърпевша..
  • Иржи, вече три часа мисля как да отговоря на подкрепата ти...
    Всеки трябва да си изкарва прехраната по някакъв начин:едни умеят да подлагат крак или да поставят капани, докато сами паднат в тях.
    Предпочитам да съм от тези, които опитват да са далеч от подобна класа!
    Потърпевшите са за предпочитане.
    Благодаря за коментара!
  • Няма човек,който не е падал,дори в сънищата си/там е ужасно чувството!/,важното е да може да се изправи!Аз съм падала много,във всякакъв смисъл/ и с всякакви поражения/,но супер тежко е падането психически-дълго и трудно оздравяваш..Хареса ми това "загърбвам сплетните дребни.."Мъдро и дано...Стойчо!.
  • Карай да върви...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...