4.07.2017 г., 9:10  

Съв(падения)

749 1 18

Падал съм от кон.

Падал съм от магаре.

Трупам сезон след сезон

в душата си чергарска.

 

Скитам тук и там.

Съдба, къде ме хвърляш?!

Малко и много знам

за свои и чужди кахъри.

 

Падам с болка, но знам

кога и кой ме дебне.

Пречиствам болката в храм.

Загърбям сплетните дребни.

 

И така: ден след ден...

Трупам бели години.

Животът подскача край мен...

Карай, от мене да мине!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С няколко месеца закъснение... Благодаря,Иржи: не се чувствай задължена да се извиняваш за несторени грехове.
    Бъди все така добронамерена и усмихната!
  • Съжалявам ако толкова съм те затруднила,Стойчо,може би нещо грешно към коментирала или разбрала,за което се извинявам.Държа на тебе и мнението ти А аз най-често съм била потърпевша..
  • Иржи, вече три часа мисля как да отговоря на подкрепата ти...
    Всеки трябва да си изкарва прехраната по някакъв начин:едни умеят да подлагат крак или да поставят капани, докато сами паднат в тях.
    Предпочитам да съм от тези, които опитват да са далеч от подобна класа!
    Потърпевшите са за предпочитане.
    Благодаря за коментара!
  • Няма човек,който не е падал,дори в сънищата си/там е ужасно чувството!/,важното е да може да се изправи!Аз съм падала много,във всякакъв смисъл/ и с всякакви поражения/,но супер тежко е падането психически-дълго и трудно оздравяваш..Хареса ми това "загърбвам сплетните дребни.."Мъдро и дано...Стойчо!.
  • Карай да върви...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...