7 ago 2013, 23:01  

Пак 

  Poesía » Filosófica
921 0 10
Пак вятърът в прозорците наднича
и пак снегът затрупва своите пътеки.
Пак зимата в снежинки се изрича
изтрила от сезона цветовете...
Пак глъхне песента в една лавина
и спомена полека избледнява.
Далече за пространството отмина
на слънцето прозрачната жарава...
Пак времето подгонва вековете
под напора на новите години,
а хората отиват там, където
животът сменя малкото си име...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??