Aug 7, 2013, 11:01 PM  

Пак 

  Poetry » Phylosophy
792 0 10

Пак вятърът в прозорците наднича
и пак снегът затрупва своите пътеки.
Пак зимата в снежинки се изрича
изтрила от сезона цветовете...

 

Пак глъхне песента в една лавина
и спомена полека избледнява.
Далече за пространството отмина
на слънцето прозрачната жарава...

 

Пак времето подгонва вековете
под напора на новите години,
а хората отиват там, където
животът сменя малкото си име...

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??