Aug 7, 2013, 11:01 PM  

Пак 

  Poetry » Phylosophy
938 0 10
Пак вятърът в прозорците наднича
и пак снегът затрупва своите пътеки.
Пак зимата в снежинки се изрича
изтрила от сезона цветовете...
Пак глъхне песента в една лавина
и спомена полека избледнява.
Далече за пространството отмина
на слънцето прозрачната жарава...
Пак времето подгонва вековете
под напора на новите години,
а хората отиват там, където
животът сменя малкото си име...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??