22 sept 2006, 10:59

Пак

  Poesía
770 0 1
Ти ме нарани дълбоко.
И пак жестоко ме боли.
Но сред окоеан от болка
аз пак те викам.Чуваш ли?
Ти потъпка без пощада
най-съкровенните мечти,
но заслепена в маскарада,
аз пак те търся.Виждаш ли?
Ти прониза ме без жалост
с отровни хиляди стрели.
Но истината не съзнала,
аз пак ти вярвах.Помниш ли?
Ти ме замени със друга.
Лъжата ти ни раздели.
Но неспособна да си тръгна
пак те обичам...Знаеш ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...