Sep 22, 2006, 10:59 AM

Пак

Poetry

766 0 1

Ти ме нарани дълбоко.
И пак жестоко ме боли.
Но сред окоеан от болка
аз пак те викам.Чуваш ли?
Ти потъпка без пощада
най-съкровенните мечти,
но заслепена в маскарада,
аз пак те търся.Виждаш ли?
Ти прониза ме без жалост
с отровни хиляди стрели.
Но истината не съзнала,
аз пак ти вярвах.Помниш ли?
Ти ме замени със друга.
Лъжата ти ни раздели.
Но неспособна да си тръгна
пак те обичам...Знаеш ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!хубав стих!/6/...Не мисля,че е за 2-ка

2006-09-23T01:53:49+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0