22 сент. 2006 г., 10:59

Пак

768 0 1
Ти ме нарани дълбоко.
И пак жестоко ме боли.
Но сред окоеан от болка
аз пак те викам.Чуваш ли?
Ти потъпка без пощада
най-съкровенните мечти,
но заслепена в маскарада,
аз пак те търся.Виждаш ли?
Ти прониза ме без жалост
с отровни хиляди стрели.
Но истината не съзнала,
аз пак ти вярвах.Помниш ли?
Ти ме замени със друга.
Лъжата ти ни раздели.
Но неспособна да си тръгна
пак те обичам...Знаеш ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...