17 abr 2007, 11:41

Пак

  Poesía
884 0 5

 Пак

 И Пак на път...
 И Пак със влака...
 Раздялата е... Малка смърт.
 Не пеят колелата - трака -
 безжизнен, мрачен и сълзлив денят.

 И Пак на път...
 И Пак със влака...
 В главата - сиво... пустота.
 Надежда само: Някой чака! -
 проблясва... Вечна и добра.

 И Пак на път...
 Под мене влакът
 нарежда спомени, лица.
 Ще чакам. В колелата трака
 отронена без звук сълза.

 И Пак на път...
              Сълзата чака...

   28.02.2001

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Хубаво пишеш!
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Въпросното пътуване ( както много подобни) беше последвано от няколко месеца забрава в Морето...
  • Много ми хареса!
    Звучи като музика,като тракащи колела!
    Поздравявам те!
  • Аз лично обичам да пътувам с влак, може би защото знам, че на отсрещната гара ме чака нещо хубаво. И въпреки това разбирам какво ти е. Много е хубаво.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...