17 апр. 2007 г., 11:41

Пак

Поэзия

883 0 5

Пак

И Пак на път...
И Пак със влака...
Раздялата е... Малка смърт.
Не пеят колелата - трака -
безжизнен, мрачен и сълзлив денят.

И Пак на път...
И Пак със влака...
В главата - сиво... пустота.
Надежда само: Някой чака! -
проблясва... Вечна и добра.

И Пак на път...
Под мене влакът
нарежда спомени, лица.
Ще чакам. В колелата трака
отронена без звук сълза.

И Пак на път...
Сълзата чака...

28.02.2001

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vesi-lina (Веска Алексиева)

Браво!
Хубаво пишеш!

2007-04-17T18:24:09+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!
Поздрав!

2007-04-17T15:07:51+03:00
Paur (Симеон Дончев)

Въпросното пътуване ( както много подобни) беше последвано от няколко месеца забрава в Морето...

2007-04-17T12:43:37+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много ми хареса!
Звучи като музика,като тракащи колела!
Поздравявам те!

2007-04-17T12:16:35+03:00
irindaa (Ирина)

Аз лично обичам да пътувам с влак, може би защото знам, че на отсрещната гара ме чака нещо хубаво. И въпреки това разбирам какво ти е. Много е хубаво.

2007-04-17T11:51:59+03:00