Пак
И Пак на път...
И Пак със влака...
Раздялата е... Малка смърт.
Не пеят колелата - трака -
безжизнен, мрачен и сълзлив денят.
И Пак на път...
И Пак със влака...
В главата - сиво... пустота.
Надежда само: Някой чака! -
проблясва... Вечна и добра.
И Пак на път...
Под мене влакът
нарежда спомени, лица.
Ще чакам. В колелата трака
отронена без звук сълза.
И Пак на път...
Сълзата чака...
28.02.2001
© Симеон Дончев Все права защищены
Хубаво пишеш!