Apr 17, 2007, 11:41 AM

Пак

  Poetry
887 0 5

 Пак

 И Пак на път...
 И Пак със влака...
 Раздялата е... Малка смърт.
 Не пеят колелата - трака -
 безжизнен, мрачен и сълзлив денят.

 И Пак на път...
 И Пак със влака...
 В главата - сиво... пустота.
 Надежда само: Някой чака! -
 проблясва... Вечна и добра.

 И Пак на път...
 Под мене влакът
 нарежда спомени, лица.
 Ще чакам. В колелата трака
 отронена без звук сълза.

 И Пак на път...
              Сълзата чака...

   28.02.2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
    Хубаво пишеш!
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Въпросното пътуване ( както много подобни) беше последвано от няколко месеца забрава в Морето...
  • Много ми хареса!
    Звучи като музика,като тракащи колела!
    Поздравявам те!
  • Аз лично обичам да пътувам с влак, може би защото знам, че на отсрещната гара ме чака нещо хубаво. И въпреки това разбирам какво ти е. Много е хубаво.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...