Apr 17, 2007, 11:41 AM

Пак

  Poetry
882 0 5

 Пак

 И Пак на път...
 И Пак със влака...
 Раздялата е... Малка смърт.
 Не пеят колелата - трака -
 безжизнен, мрачен и сълзлив денят.

 И Пак на път...
 И Пак със влака...
 В главата - сиво... пустота.
 Надежда само: Някой чака! -
 проблясва... Вечна и добра.

 И Пак на път...
 Под мене влакът
 нарежда спомени, лица.
 Ще чакам. В колелата трака
 отронена без звук сълза.

 И Пак на път...
              Сълзата чака...

   28.02.2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
    Хубаво пишеш!
  • Много хубав стих!
    Поздрав!
  • Въпросното пътуване ( както много подобни) беше последвано от няколко месеца забрава в Морето...
  • Много ми хареса!
    Звучи като музика,като тракащи колела!
    Поздравявам те!
  • Аз лично обичам да пътувам с влак, може би защото знам, че на отсрещната гара ме чака нещо хубаво. И въпреки това разбирам какво ти е. Много е хубаво.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...