Пак
И Пак на път...
И Пак със влака...
Раздялата е... Малка смърт.
Не пеят колелата - трака -
безжизнен, мрачен и сълзлив денят.
И Пак на път...
И Пак със влака...
В главата - сиво... пустота.
Надежда само: Някой чака! -
проблясва... Вечна и добра.
И Пак на път...
Под мене влакът
нарежда спомени, лица.
Ще чакам. В колелата трака
отронена без звук сълза.
И Пак на път...
Сълзата чака...
28.02.2001
© Симеон Дончев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
