9 abr 2007, 19:43

ПАК ДА СЪМ ДЕТЕ

  Poesía
679 0 5
Искам пак да съм дете,
в свят от течен шоколад,
далеч от тъмното мазе,
с мечтите - буен водопад.

Окъпван всеки час по малко,
от приказки за феи добри,
в сънища люляни сладко,
наяве да не ме боли.

Дворци на принцове, принцеси,
земи далечни, исках с тях.
Сега се возят в мерцедеси,
изкуствени и в своя смях.

И пак тъма над тоз пейзаж,
събуждаме от сън красив,
оставил ивица на плаж,
посока към света ми сив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...