ПАК ДА СЪМ ДЕТЕ
в свят от течен шоколад,
далеч от тъмното мазе,
с мечтите - буен водопад.
Окъпван всеки час по малко,
от приказки за феи добри,
в сънища люляни сладко,
наяве да не ме боли.
Дворци на принцове, принцеси,
земи далечни, исках с тях.
Сега се возят в мерцедеси,
изкуствени и в своя смях.
И пак тъма над тоз пейзаж,
събуждаме от сън красив,
оставил ивица на плаж,
посока към света ми сив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
