ПАК ДА СЪМ ДЕТЕ
Искам пак да съм дете,
в свят от течен шоколад,
далеч от тъмното мазе,
с мечтите - буен водопад.
Окъпван всеки час по малко,
от приказки за феи добри,
в сънища люляни сладко,
наяве да не ме боли.
Дворци на принцове, принцеси,
земи далечни, исках с тях.
Сега се возят в мерцедеси,
изкуствени и в своя смях.
И пак тъма над тоз пейзаж,
събуждаме от сън красив,
оставил ивица на плаж,
посока към света ми сив.
в свят от течен шоколад,
далеч от тъмното мазе,
с мечтите - буен водопад.
Окъпван всеки час по малко,
от приказки за феи добри,
в сънища люляни сладко,
наяве да не ме боли.
Дворци на принцове, принцеси,
земи далечни, исках с тях.
Сега се возят в мерцедеси,
изкуствени и в своя смях.
И пак тъма над тоз пейзаж,
събуждаме от сън красив,
оставил ивица на плаж,
посока към света ми сив.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
