8 abr 2008, 7:22

Пак ли си дошла

  Poesía
805 0 11
 

Е, здрасти!

Пак ли си дошла?

(Брей, как умееш само да се вмъкваш!)

Седни!

Но малко по-далеч от мен!

Че ще ти издера очите с пръсти!

Че за какво са ти?

Нали си сляпа!

Откакто свят светува все така е.

Незряща пред очите ни стоиш,

а после...

Сляпата неделя... Тя - била е!

Неделята?

Така ли?! Я кажи!

Дали ще бъде сляпа тя без тебе?

Дали ще виждаме и нея през сълзи,

ако оная... другата...

не ходи подир тебе?

Или след нея ти?!

(То май е все едно,

щом двете за ръчичка си се водите...)

Не ми се оправдавай!

Замълчи!

Знам за Лъжата, зная и за тръните!

Спасила те? Лъжата?

От какво?

От храста трънен или от това да виждаш?

Добре... По задължение тя с тебе все върви...

 

 

Но ти, Любов, по задължение ли лъжеш?

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....