Пак ли си дошла
Е, здрасти!
Пак ли си дошла?
(Брей, как умееш само да се вмъкваш!)
Седни!
Но малко по-далеч от мен!
Че ще ти издера очите с пръсти!
Че за какво са ти?
Нали си сляпа!
Откакто свят светува все така е.
Незряща пред очите ни стоиш,
а после...
Сляпата неделя... Тя - била е!
Неделята?
Така ли?! Я кажи!
Дали ще бъде сляпа тя без тебе?
Дали ще виждаме и нея през сълзи,
ако оная... другата...
не ходи подир тебе?
Или след нея ти?!
(То май е все едно,
щом двете за ръчичка си се водите...)
Не ми се оправдавай!
Замълчи!
Знам за Лъжата, зная и за тръните!
Спасила те? Лъжата?
От какво?
От храста трънен или от това да виждаш?
Добре... По задължение тя с тебе все върви...
Но ти, Любов, по задължение ли лъжеш?
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
ще се справя 
