ПАК НА  РАБОТА

Аз пак съм се юрнал по тъмно,

докато в квартала ни спят.

Не чакам дори да се съмне,

тресирам познатия път.

Аз тичам да хвана колата,,

сподирен от кучешки лай...

От горе ме гледа луната,

изтикана в в южния  край.

От страх ли треперят звездите?

О, много угасват от тях!

Запратени  във дън горите...

Готов е Денят ми за грях!

Аз стигам преди автобуса

и вземам колата от там.

По пътя си тя ще ме друса,

докато не слезна от там.

Така, че и днеска Денят ми

от тука се срещна със мен.

Аз тръгвам с надежди големи,

щастлив съм новия Ден!

  27.08.2007г.-13.12.2010г.София