29 июн. 2018 г., 16:08

Пак на работа

753 0 0

ПАК НА  РАБОТА

 

Аз пак съм се юрнал по тъмно,

докато в квартала ни спят.

Не чакам дори да се съмне,

тресирам познатия път.

 

Аз тичам да хвана колата,,

сподирен от кучешки лай...

От горе ме гледа луната,

изтикана в в южния  край.

 

От страх ли треперят звездите?

О, много угасват от тях!

Запратени  във дън горите...

Готов е Денят ми за грях!

 

Аз стигам преди автобуса

и вземам колата от там.

По пътя си тя ще ме друса,

докато не слезна от там.

 

Така, че и днеска Денят ми

от тука се срещна със мен.

Аз тръгвам с надежди големи,

щастлив съм новия Ден!

 

  27.08.2007г.-13.12.2010г.София

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...