29 июн. 2018 г., 16:08

Пак на работа

761 0 0

ПАК НА  РАБОТА

 

Аз пак съм се юрнал по тъмно,

докато в квартала ни спят.

Не чакам дори да се съмне,

тресирам познатия път.

 

Аз тичам да хвана колата,,

сподирен от кучешки лай...

От горе ме гледа луната,

изтикана в в южния  край.

 

От страх ли треперят звездите?

О, много угасват от тях!

Запратени  във дън горите...

Готов е Денят ми за грях!

 

Аз стигам преди автобуса

и вземам колата от там.

По пътя си тя ще ме друса,

докато не слезна от там.

 

Така, че и днеска Денят ми

от тука се срещна със мен.

Аз тръгвам с надежди големи,

щастлив съм новия Ден!

 

  27.08.2007г.-13.12.2010г.София

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...