Jun 29, 2018, 4:08 PM

Пак на работа

750 0 0

ПАК НА  РАБОТА

 

Аз пак съм се юрнал по тъмно,

докато в квартала ни спят.

Не чакам дори да се съмне,

тресирам познатия път.

 

Аз тичам да хвана колата,,

сподирен от кучешки лай...

От горе ме гледа луната,

изтикана в в южния  край.

 

От страх ли треперят звездите?

О, много угасват от тях!

Запратени  във дън горите...

Готов е Денят ми за грях!

 

Аз стигам преди автобуса

и вземам колата от там.

По пътя си тя ще ме друса,

докато не слезна от там.

 

Така, че и днеска Денят ми

от тука се срещна със мен.

Аз тръгвам с надежди големи,

щастлив съм новия Ден!

 

  27.08.2007г.-13.12.2010г.София

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...