3 ago 2007, 10:59

Пак обичам

  Poesía
913 0 1
Отново мога да обичам,
в любов да се вричам.
Отново копнея
и истински се смея.

Ти се появи във онзи слънчев ден
и ме хвана за ръката,
поведе ме към небесата.
Погледнах в твоите очи
и видях любов неземна.

В очите с цвят на карамел се влюбих аз,
и помни - ще те обичам до сетния си час!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето,така повече ми харесваш!Поздравче!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...