Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
19 abr 2012, 23:45

Пак пролет е 

  Poesía » De amor
629 1 6

От дланите на отлетяло време

откъсвам мигове, поникнали в сърцето,

а те са късчета неземно щастие,

които с обич ги слепявам в цяло.


И пак, и пак сезоните менят се,

но в мен остава цветният им полет.

Набъбнали в очакване, загнездват се

в очите ми с един далечен спомен.


И пак със пролетните ветрове довеяни

разлистват се надеждите в съцветия.

Набухват във очите мигновения

с видения на минали горения.


Трептят във длани сини теменуги

с дихание на луди полети.

Напомнят колко много влюбени

били са някога очите ти.


Развява вятърът онези спомени,

наболи във сълзи горещи...

Пак пролет е, и пак са разцъфтели

мечти, в които нося те все още.


© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??