Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
Apr 19, 2012, 11:45 PM

Пак пролет е 

  Poetry » Love
628 1 6

От дланите на отлетяло време

откъсвам мигове, поникнали в сърцето,

а те са късчета неземно щастие,

които с обич ги слепявам в цяло.


И пак, и пак сезоните менят се,

но в мен остава цветният им полет.

Набъбнали в очакване, загнездват се

в очите ми с един далечен спомен.


И пак със пролетните ветрове довеяни

разлистват се надеждите в съцветия.

Набухват във очите мигновения

с видения на минали горения.


Трептят във длани сини теменуги

с дихание на луди полети.

Напомнят колко много влюбени

били са някога очите ти.


Развява вятърът онези спомени,

наболи във сълзи горещи...

Пак пролет е, и пак са разцъфтели

мечти, в които нося те все още.


© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??