Пак пролет е
От дланите на отлетяло време
откъсвам мигове, поникнали в сърцето,
а те са късчета неземно щастие,
които с обич ги слепявам в цяло.
И пак, и пак сезоните менят се,
но в мен остава цветният им полет.
Набъбнали в очакване, загнездват се
в очите ми с един далечен спомен.
И пак със пролетните ветрове довеяни
разлистват се надеждите в съцветия.
Набухват във очите мигновения
с видения на минали горения.
Трептят във длани сини теменуги
с дихание на луди полети.
Напомнят колко много влюбени
били са някога очите ти.
Развява вятърът онези спомени,
наболи във сълзи горещи...
Пак пролет е, и пак са разцъфтели
мечти, в които нося те все още.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
..Страхотна си ,както винаги! Поздравления!
