Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
19.04.2012 г., 23:45 ч.

Пак пролет е 

  Поезия » Любовна
622 1 6

От дланите на отлетяло време

откъсвам мигове, поникнали в сърцето,

а те са късчета неземно щастие,

които с обич ги слепявам в цяло.


И пак, и пак сезоните менят се,

но в мен остава цветният им полет.

Набъбнали в очакване, загнездват се

в очите ми с един далечен спомен.


И пак със пролетните ветрове довеяни

разлистват се надеждите в съцветия.

Набухват във очите мигновения

с видения на минали горения.


Трептят във длани сини теменуги

с дихание на луди полети.

Напомнят колко много влюбени

били са някога очите ти.


Развява вятърът онези спомени,

наболи във сълзи горещи...

Пак пролет е, и пак са разцъфтели

мечти, в които нося те все още.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??