21 dic 2020, 12:26

Пак разкажи за морето

  Poesía
1.1K 7 8

Бяха ли днес на нашия бряг,

там... вълноломът, небето?

Знам че е Коледа, глъчка и сняг...

 

Ти разкажи за морето!

 

Пази ли пясъкът още следи?

Мидите пак ли се смеят?

Тича ли щастие, както преди,

босо и младо по кея?

Ронят ли чувства пенливи вълни,

гларус кълве ли луната?

Спят ли полюшвани всички звезди,

дето в колет ти изпратих?

В замъка , който строихме с ръце

приливът пак ли пирува?

Белия камък по форма сърце -

изгревът как го целува?

Свети ли нощем планктона зелен,

като погалиш водата?

Пее ли вятърът много солен?

Пее ли с него душата...

 

Знам, че е Коледа. Знам, че не е

време за лято, където

аз съм почти като малко дете...

 

Пак разкажи за морето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Владислав! Прекрасни празници ти пожелавам!
  • Благодаря, Роси!
    Валентин, и аз така- 18 години на морето, а после в "провинцията"
    Георги, прав си, че морето е в душата.
  • Морето е вода. Виж, морето е в душата - каквото и както виждаш.
    Хубаво.
  • Нежно и докосващо! Поздравления!
  • Коледно, топло и морско да ви е, момичета!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...