Пак разкажи за морето
Бяха ли днес на нашия бряг,
там... вълноломът, небето?
Знам че е Коледа, глъчка и сняг...
Ти разкажи за морето!
Пази ли пясъкът още следи?
Мидите пак ли се смеят?
Тича ли щастие, както преди,
босо и младо по кея?
Ронят ли чувства пенливи вълни,
гларус кълве ли луната?
Спят ли полюшвани всички звезди,
дето в колет ти изпратих?
В замъка , който строихме с ръце
приливът пак ли пирува?
Белия камък по форма сърце -
изгревът как го целува?
Свети ли нощем планктона зелен,
като погалиш водата?
Пее ли вятърът много солен?
Пее ли с него душата...
Знам, че е Коледа. Знам, че не е
време за лято, където
аз съм почти като малко дете...
Пак разкажи за морето!
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Владислав! Прекрасни празници ти пожелавам!
-
Не мога да изкажа с думи колко много ми хареса! Има страхотна идея, паралел на многопластови образи и красива поанта. Несъмнено ми стана любимо веднага. Поздравления, Деа!
-
Благодаря, Роси!
Валентин, и аз така- 18 години на морето, а после в "провинцията"
Георги, прав си, че морето е в душата. -
Морето е вода. Виж, морето е в душата - каквото и както виждаш.
Хубаво. -
Нежно и докосващо! Поздравления!
-
Коледно, топло и морско да ви е, момичета!
-
Красиво, морско и носталгично
-
Прелест е!
-
Стана ми толкова морско посред зима, че усетих вкуса на соления вятър и видях как свети " нощем планктона зелен"! Прекрасни въздействащи картини си избродирала с думи, Деа! Аплаузи!👏🌹💕
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
