Пак разкажи за морето
Бяха ли днес на нашия бряг,
там... вълноломът, небето?
Знам че е Коледа, глъчка и сняг...
Ти разкажи за морето!
Пази ли пясъкът още следи?
Мидите пак ли се смеят?
Тича ли щастие, както преди,
босо и младо по кея?
Ронят ли чувства пенливи вълни,
гларус кълве ли луната?
Спят ли полюшвани всички звезди,
дето в колет ти изпратих?
В замъка , който строихме с ръце
приливът пак ли пирува?
Белия камък по форма сърце -
изгревът как го целува?
Свети ли нощем планктона зелен,
като погалиш водата?
Пее ли вятърът много солен?
Пее ли с него душата...
Знам, че е Коледа. Знам, че не е
време за лято, където
аз съм почти като малко дете...
Пак разкажи за морето!
© Деа All rights reserved.
