Пак...решетъчна

18 sept 2007, 16:06

Poesía

406 0 4

Утрешен епизод

от закъснял живот

пълзи

(изнемощяло)

към екрана

на вчерашната

реалност.

Опитвам се

( радостно)

да натъпча

моя свят

в дупките,

които тълпата

дълбае

по мен.

Хоросан

в изобилие

над прахта

от последната

(закъсняла)

тухла.

Направи ми

място

(необходено),

за да бъда

пак...

решетъчна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-20T00:10:59+03:00

Много хубав стих-силен.Интересно пишеш, образно и въздействащо.С обич.
Романтик (Христо Костов)

2007-09-18T16:50:23+03:00

Поздравления!!!
Jane_d (Деси Инджева)

2007-09-18T16:12:05+03:00

Пак..., много добра!!!
Aneta_kz (Анета)

2007-09-18T16:09:42+03:00

,,Опитвам се
( радостно)
да натъпча
моя свят
в дупките,
които тълпата
дълбае
по мен.''

Браво, Миме!
Много силен стих!