Утрешен епизод
от закъснял живот
пълзи
(изнемощяло)
към екрана
на вчерашната
реалност.
Опитвам се
( радостно)
да натъпча
моя свят
в дупките,
които тълпата
дълбае
по мен.
Хоросан
в изобилие
над прахта
от последната
(закъсняла)
тухла.
Направи ми
място
(необходено),
за да бъда
пак...
решетъчна.
© Мария Василева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
