Пак...решетъчна

18.09.2007 г., 16:06 ч.

Поезия

375 0 4

Утрешен епизод

от закъснял живот

пълзи

(изнемощяло)

към екрана

на вчерашната

реалност.

Опитвам се

( радостно)

да натъпча

моя свят

в дупките,

които тълпата

дълбае

по мен.

Хоросан

в изобилие

над прахта

от последната

(закъсняла)

тухла.

Направи ми

място

(необходено),

за да бъда

пак...

решетъчна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-20T00:10:59+03:00

Много хубав стих-силен.Интересно пишеш, образно и въздействащо.С обич.
Романтик (Христо Костов)

2007-09-18T16:50:23+03:00

Поздравления!!!
Jane_d (Деси Инджева)

2007-09-18T16:12:05+03:00

Пак..., много добра!!!
Aneta_kz (Анета)

2007-09-18T16:09:42+03:00

,,Опитвам се
( радостно)
да натъпча
моя свят
в дупките,
които тълпата
дълбае
по мен.''

Браво, Миме!
Много силен стих!