5 dic 2006, 0:39

pak sama

  Poesía
1.2K 1 5

ПАК САМА

Миг щастие и цяла вечност тъга.
Още колко ще бъда сама?

С усмивка си тръгна
и с болка в пустото сърце.
За последно ме прегърна,
а сълзите течаха по моето лице.

Ти една изтри с ръка
и ме помоли да запазя любовта!
"Обичам те!" бяха последните ми думи
и ти в мрака се изгуби.

Вече мразя всички нощи
и ще ги мразя дълго време още.
Напомнят ми на нашата раздяла
и на горещите сълзи.
Луната като онази нощ е заблестяла,
а болката към сърцето ми пълзи.

Стоя сама и гледам снимката свята,
която се превърна в икона за мен.
Гледам безцелно в тъмнината
и чакам следващия ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...