pak sama
ПАК САМА
Миг щастие и цяла вечност тъга.
Още колко ще бъда сама?
С усмивка си тръгна
и с болка в пустото сърце.
За последно ме прегърна,
а сълзите течаха по моето лице.
Ти една изтри с ръка
и ме помоли да запазя любовта!
"Обичам те!" бяха последните ми думи
и ти в мрака се изгуби.
Вече мразя всички нощи
и ще ги мразя дълго време още.
Напомнят ми на нашата раздяла
и на горещите сълзи.
Луната като онази нощ е заблестяла,
а болката към сърцето ми пълзи.
Стоя сама и гледам снимката свята,
която се превърна в икона за мен.
Гледам безцелно в тъмнината
и чакам следващия ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Попова Всички права запазени
СУПЕР СА СТИОТВОРЕНИЯТА 
