5 дек. 2006 г., 00:39

pak sama

1.2K 1 5

ПАК САМА

Миг щастие и цяла вечност тъга.
Още колко ще бъда сама?

С усмивка си тръгна
и с болка в пустото сърце.
За последно ме прегърна,
а сълзите течаха по моето лице.

Ти една изтри с ръка
и ме помоли да запазя любовта!
"Обичам те!" бяха последните ми думи
и ти в мрака се изгуби.

Вече мразя всички нощи
и ще ги мразя дълго време още.
Напомнят ми на нашата раздяла
и на горещите сълзи.
Луната като онази нощ е заблестяла,
а болката към сърцето ми пълзи.

Стоя сама и гледам снимката свята,
която се превърна в икона за мен.
Гледам безцелно в тъмнината
и чакам следващия ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....