5 дек. 2006 г., 00:39

pak sama

1.2K 1 5

ПАК САМА

Миг щастие и цяла вечност тъга.
Още колко ще бъда сама?

С усмивка си тръгна
и с болка в пустото сърце.
За последно ме прегърна,
а сълзите течаха по моето лице.

Ти една изтри с ръка
и ме помоли да запазя любовта!
"Обичам те!" бяха последните ми думи
и ти в мрака се изгуби.

Вече мразя всички нощи
и ще ги мразя дълго време още.
Напомнят ми на нашата раздяла
и на горещите сълзи.
Луната като онази нощ е заблестяла,
а болката към сърцето ми пълзи.

Стоя сама и гледам снимката свята,
която се превърна в икона за мен.
Гледам безцелно в тъмнината
и чакам следващия ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...