Отвън вали, но теб те няма,
студено е без теб сега.
Сълзи се стичат, а те няма,
да ги забършеш и да кажеш:
“Не плачи!”
Чудесно щеше да е да те върна,
чудо – пак да те прегърна.
И да изрека:
“Обичам те до края на света!”
Но тези клетви ти от друга днес ще чуеш
и ще я прегърнеш във нощта.
А аз ще си остана пак сама,
чакаща за любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
