Jan 24, 2007, 4:18 PM

Пак сама

  Poetry
1.1K 0 1

Отвън вали, но теб те няма,

студено е без теб сега.

Сълзи се стичат, а те няма,

да ги забършеш и да кажеш:

“Не плачи!”

 

Чудесно щеше да е да те върна,

чудо – пак да те прегърна.

 И да изрека:

 “Обичам те до края на света!”

 

Но тези клетви ти от друга днес ще чуеш

и ще я прегърнеш във нощта.

А аз ще си остана пак сама,

чакаща за любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...