Отвън вали, но теб те няма,
студено е без теб сега.
Сълзи се стичат, а те няма,
да ги забършеш и да кажеш:
“Не плачи!”
Чудесно щеше да е да те върна,
чудо – пак да те прегърна.
И да изрека:
“Обичам те до края на света!”
Но тези клетви ти от друга днес ще чуеш
и ще я прегърнеш във нощта.
А аз ще си остана пак сама,
чакаща за любовта!
© Яна All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
