19 dic 2015, 19:51

Пак ще пиша

  Poesía » Otra
848 0 9

Не, няма да се спра и пак ще пиша,
със думи ще рисувам любовта,
онази, що във мене още диша
и може да извършва чудеса.


Емоциите ще изливам в прости,
наглед несложно казани слова,
дали ще се превърнат във шедьоври,
с времето сама ще разбера.

 

Ще ги нареждам както аз си мога,
не ще броя ни срички, ямб, хореи...
по-важното е да докосват хората 
и струната в сърцата да запее.

 

Дали най-веселата песен ще излива
или ще плаче със тъжовен глас,
стихът ще бъде нестинарка дива
разпалила жаравата за вас.

 

По въглени ще ходи безотказно,
пробуждащ огън в новите слънца,
Така след прочита му безусловно
душите ще изпълва с доброта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...