Пак ще пиша
Не, няма да се спра и пак ще пиша,
със думи ще рисувам любовта,
онази, що във мене още диша
и може да извършва чудеса.
Емоциите ще изливам в прости,
наглед несложно казани слова,
дали ще се превърнат във шедьоври,
с времето сама ще разбера.
Ще ги нареждам както аз си мога,
не ще броя ни срички, ямб, хореи...
по-важното е да докосват хората
и струната в сърцата да запее.
Дали най-веселата песен ще излива
или ще плаче със тъжовен глас,
стихът ще бъде нестинарка дива
разпалила жаравата за вас.
По въглени ще ходи безотказно,
пробуждащ огън в новите слънца,
Така след прочита му безусловно
душите ще изпълва с доброта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
