19 дек. 2015 г., 19:51

Пак ще пиша

849 0 9

Не, няма да се спра и пак ще пиша,
със думи ще рисувам любовта,
онази, що във мене още диша
и може да извършва чудеса.


Емоциите ще изливам в прости,
наглед несложно казани слова,
дали ще се превърнат във шедьоври,
с времето сама ще разбера.

 

Ще ги нареждам както аз си мога,
не ще броя ни срички, ямб, хореи...
по-важното е да докосват хората 
и струната в сърцата да запее.

 

Дали най-веселата песен ще излива
или ще плаче със тъжовен глас,
стихът ще бъде нестинарка дива
разпалила жаравата за вас.

 

По въглени ще ходи безотказно,
пробуждащ огън в новите слънца,
Така след прочита му безусловно
душите ще изпълва с доброта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...