8 dic 2009, 10:22

Пак затръшна ми вратата

  Poesía
1.3K 0 4

Пак затръшна ми вратата.

Явно е - не съм за теб.

Точка сложи помежду ни,

повестта ни е дотук.

 

Тоз сюжет е толкоз скучен

и до болка ми познат,

а пък филмът не е свършил

и финалът е открит.

 

Този филм не е довършен,

тоз етюд - неразигран

този разказ - недописан,

този път - неизвървян.

 

Метрономът в такт отчита,

времето се носи в ход,

часове и дни препускат

и в пространството летят.

 

Тънка струна в теб усетих,

ще протегна пак ръка

и през мрак ще я докосна;

тихо в теб ще позвъня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валесион Валесион Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...