8 dic 2009, 10:22

Пак затръшна ми вратата

  Poesía
1.3K 0 4

Пак затръшна ми вратата.

Явно е - не съм за теб.

Точка сложи помежду ни,

повестта ни е дотук.

 

Тоз сюжет е толкоз скучен

и до болка ми познат,

а пък филмът не е свършил

и финалът е открит.

 

Този филм не е довършен,

тоз етюд - неразигран

този разказ - недописан,

този път - неизвървян.

 

Метрономът в такт отчита,

времето се носи в ход,

часове и дни препускат

и в пространството летят.

 

Тънка струна в теб усетих,

ще протегна пак ръка

и през мрак ще я докосна;

тихо в теб ще позвъня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валесион Валесион Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...