Пак затръшна ми вратата
Пак затръшна ми вратата.
Явно е - не съм за теб.
Точка сложи помежду ни,
повестта ни е дотук.
Тоз сюжет е толкоз скучен
и до болка ми познат,
а пък филмът не е свършил
и финалът е открит.
Този филм не е довършен,
тоз етюд - неразигран
този разказ - недописан,
този път - неизвървян.
Метрономът в такт отчита,
времето се носи в ход,
часове и дни препускат
и в пространството летят.
Тънка струна в теб усетих,
ще протегна пак ръка
и през мрак ще я докосна;
тихо в теб ще позвъня.
© Валесион Валесион All rights reserved.
