20 jul 2020, 4:59

Пак заваля 

  Poesía » De amor
632 0 0

Пак заваля

 

Пак ли заваля дъждът
в  очите ни, да потъгува -
сякаш всичко разпиля
от миналото ни жадуване? 

 

И шепти, шепти дъждът
с думите ти по стъклата,
и отеква с него твоя глас
понесен с вятъра нататък.

 

Дали и двамата валим
и си мислим, че сме чужди,
забравили за отпреди -
отпечатан върху мои устни?

 

И само тъмното небе
оглушава щом повикаш,
към моето влюбено сърце
така и до днес не свикна, 

 

да подскача щом извикаш,
да ме мислиш и рисуваш,
да се лъжеш, че си свикнал
и с дъждовното  привикнал.

 

И ако утре спре дъждът
в очите ни и помечтаеш,
всеки гръм ще утеша,
защото знам, че ме желаеш!

 

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??