20.07.2020 г., 4:59

Пак заваля

919 0 0

Пак заваля

 

Пак ли заваля дъждът
в  очите ни, да потъгува -
сякаш всичко разпиля
от миналото ни жадуване? 

 

И шепти, шепти дъждът
с думите ти по стъклата,
и отеква с него твоя глас
понесен с вятъра нататък.

 

Дали и двамата валим
и си мислим, че сме чужди,
забравили за отпреди -
отпечатан върху мои устни?

 

И само тъмното небе
оглушава щом повикаш,
към моето влюбено сърце
така и до днес не свикна, 

 

да подскача щом извикаш,
да ме мислиш и рисуваш,
да се лъжеш, че си свикнал
и с дъждовното  привикнал.

 

И ако утре спре дъждът
в очите ни и помечтаеш,
всеки гръм ще утеша,
защото знам, че ме желаеш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...