Пак ли заваля дъждът
в очите ни, да потъгува -
сякаш всичко разпиля
от миналото ни жадуване?
И шепти, шепти дъждът
с думите ти по стъклата,
и отеква с него твоя глас
понесен с вятъра нататък.
Дали и двамата валим
и си мислим, че сме чужди,
забравили за отпреди -
отпечатан върху мои устни? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up